Пътувания

Пътуване до езерото Комо и Милано (част 1)

Италия е страст, любов и очарование за мен. Храната, улиците, обстановката, та дори и хората… Странно е да пиша впечатленията си в настоящите условия, когато точно Италия е засегната изключително много от Корона вируса (Covid-19), който буквално е замразил света в момента. Искам да направя уточнението, че тази разходка, която ще ви споделя в поредното ми пътешествие беше много преди тази пандемия. Съжалявам, че сега хората са изолирани, че не могат да пътуват, да опознават, да общуват, но … Животът продължава и в един момент, когато заразата, паниката и страхът отминат, Италия отново ще бъде мястото, което посетих, мястото на което бих искала да се върна, за да се насладя отново и отново. 

За втори път ми се бе открила възможност да пътувам до там. Този път дестинацията беше Милано, за която бях чувала, че е доста посещавана, скучна и банална. (А сега и тотално блокирана, за огромно съжаление!) Уви, реших да проверя тези слухове и да ги опровергая или потвърдя. И в двата случая смятам, че единствено бих спечелила страхотни кадри и прекрасни спомени. Не сбърках!

Пристигане в Милано

Летейки както обикновено с WizzAir от Варна, може сами да се уверите, че полетът не е никак удобен.

Първо, той не е до Милано, а до Бергамо – градчето където кацате, е на около 50км от Милано. Второ, пристигате късният следобед и денят ви е загубен за разходка… или пък не, зависи от вас самите 🙂

За да се придвижите от летището в Бергамо до Милано може да се възползвате от италианските влакове, билети за тях може да закупите от ТУК. Там ще пристигнете на централната автогара, от която да поемете към дестинацията си за настаняване. Още нещо – имайте предвид, че влаковете не са съобразени удобно с полетите и е хубаво предварително да се информирате, ако искате да съчетаете транспорта.

Важно!: Към момента не съм сигурна, че гореописаното е валидно поради създалите се обстоятелства.

Квартална разходка

Зависи къде сте отседнали. Повечето хора предпочитат централните части на града, за да могат лесно да достъпват основните забележителности. Ние със съпруга ми често избираме по-отдалечени квартали, в които можем да “нагазим” в истинската атмосфера на града и хората. Та и този път не изнверихме на стила си. Отседнахме в прекрасно airbnb, недалеч от центъра, в близост до автобусна спирка, няколко прекрасни местни ресторанта и паркове. 

Пристигането ни беше безпроблемно, но в момента, в който се настанихме, мощна гръмотевична италианска буря ни даде време да отпочинем и да разпределим местата, които искахме да посетим за оставащите 2 дена, защото реално толкова ни се полагаха из града. Естествено бяхме си поставили амбициозни цели за обиколките ни и отново много места, които искахме да видим.

За щастие бурята отмина и планът беше готов. Не можеше да пропуснем вечерна разходка поне из квартала. Подскачайки между локвите, се насладихме на прекрасните улички и сгради наоколо. Оказа се, че в квартала повечето хора са си италианци и туристи не се срещат често там. Препоръчвам, ако имате възможност да се възползвате от подобни квартали, очарователни са! 

Ако случайно ви е интересно и изберете този район за отсядане, веднага ви препоръчвам ресторант за хапване с чудесна италианска кухня, но без меню на английски. Разходете се и в паркът наблизо – Vittorio Formentano Park.

Езерото Комо

Езерото Комо и един непознат музикант за романтика...
Езерото Комо и един непознат музикант за романтика…

Първият ни ден планирахме да е посветен на пътуване до езерото Комо – третото най-голямо езеро в Италия. Нямаше как да го пропуснем, след толкова много истории колко е красиво там и колко близо е до Милано. Всъщност, се оказа чудесно място за разходка, до което се стига за около час с влак. Билетите за него може да купите онлайн или на място от гарата – Stazione Milano Porta Garibaldi. Има разлика в цената, тъй като италианците ценят услугите си и ако ви обслужват на каса, това се заплаща. Та, метнахме се в ранни зори на влака за крайна спирка Como S. Giovanni, за да имаме време за една спокойна и дълга разходка. 

Преди да стигнем до брега на самото езеро се разходихме из самото градче Комо. Китно, малко, уютно и пълно с история, градчето е успяло въпреки туристическия поток и купищата пет звездни хотели да запази средновековната архитектура на сградите си. 

Какво може да разгледате? 

Паметник „Le Mani“– едно от първите неща, с които се сблъскахме след като слязохме от гарата. Паметникът представлява, най-изразителната част от човешкото тяло, според италианците: ръцете.

Паметник "Le Mani", Комо, Италия

Музеи – Музей на коприната, Музея на Гарибалди – зависи дали сте почитатели, може да обходите музеите. Ние бяхме там, за да се насладим основно на езерото, гледката и крайбрежната алея основно, така че ги пропуснахме.

Красиви църкви и базилики – Сан Феделе, сан Карпорфоро

Главната катедрала в града – „Света Мария Асунта“ – главният храм на град Комо и една от най-значимите религиозни сгради в италианския регион Ломбардия. Често бива наричана готическата църква.

Историческият център на града ще ви изненада с много кокетни магазини, бутици, кафенета и ресторанти, където можете да отдъхнете.

Спускайки се към самото езеро, вече усещате ветровитото време и влажният въздух. За наша изненада точно там на площадът пред пристанището случихме нещо също много италианско – няколко десетки коли Ферари, събрани на изложение. Това допълни разходката ни с яркият си червен цвят и момчешко настроение, което цареше наоколо сред всички разглеждащи. 

Тук имате две възможности – пешеходна разходка по крайбрежната алея или разходка с лодка. Имайки предвид студения вятър от самото езеро и облаците, които правеха времето непредвидимо, решихме да пропуснем лодката и да повървим. 

Скулптурата Life Electric е разположена в самия край на пристанището на Diga Foranea. Пристанището е достъпно за посетители, а до входа може да се стигне от по крайбрежната алея. Дизайнът на фонтана илюстрира еволюцията на съвременната архитектура, състояла се през периода от 1920-те до наши дни. Интересна наистина и си заслужава няколко снимки и селфита 🙂 Местоположението е избрано, за да даде по-голяма видимост на скулптурата и да почете както Волта, така и учения Пиеро Калдирола, на когото пристанището носи името.
Имайте предвид, че навлизайки толкова навътре в езерото, времето рязко се променя и е още по-ветровито.

Скулптурата Life Electric

Продължавайки разходката по крайбрежния булевард, ще се натъкнете на кръгла неокласическа сграда, наподобяваща храм. Това е музеят Темпио Волтано („Храмът на Волта“), посветен на делото на вече споменатия физик Алесандро Волта (изобретател на батерията), роден в Комо.

Темпио Волтано („Храмът на Волта“

Нашата разхода не приключи до този храм. Тъй като силният вятър около езерото и по-ниските температури ни отказаха да се качим на корабче и да сме на разходка в откритото езеро, решихме да обиколим колкото може по-далеко по крайбрежието. Не останахме разочаровани. Заредиха се вила, след вила – коя от коя по-красиви, пищна и величествена. За жалост те не са отворени за посетители. Интересното беше, че всяка вила притежава воден гараж с пряк излаз към самото езеро Комо. Палиш си лодката и отиваш на разходка 🙂 Приказно! 

Ако продължите да бъдете упорити въпреки вятъра, ви препоръчвам да стигнете поне до Вила Олмо – една от най-красивите вили на езерото Комо. Тя е била проектирана да бъде лятна резиденция за аристокрацията. Вилата е кръстена на бряст, засаден насред богато украсените градини, който днес за жалост вече не е жив. Придобита през 1924 г. от община Комо, днес вилата е отворена за посещения само по време на изложби, докато градините на езерата са свободно достъпни през деня. За наше щастие и късмет успяхме да влезем да я разгледаме, като входът беше безплатен.

Вила Олмо беше най-крайната точка, която достигнахме по крайбрежната алея на езерото Комо, от там започнахме връщане, но по успореден път. За да имаме възможност да разгледаме и другите сгради, петзвездни хотели и постройки, които са намерили своето място около езерото. А и … бяхме огладнели.

Като цяло езерото Комо се оказа едно романтично и спокойно преживяване с прекрасни гледки и хоризонти. Ако го посетите през лятото, със сигурност си заслужава обиколка и на самото езеро с корабче – това си го обещах за следващия път!

Както сами се досещате, до тук е само част от италианската ни разходка и за да не се изморите, съм я разделила на две части. Надявам се да ви е било интересно и въпреки неприятните обстоятелства с Covid-19 все пак не спирате да мечтаете, да планувате бъдещи пътувания и прилючения! Защото това е период, който ще отмине 🙂

Останете си вкъщи и очаквайте втора част от пътуването до Милано, видяно през моя поглед. А до тогава, може да се разходите из други мои разкази за пътувания или да откриете нещо вкусно, коeто може да забъркате набързо…така и така сте си вкъщи 🙂